online chat box

:) здравейте

Нека това да бъде мястото, където ще направя малък увод за блога ми. Това което наричам статии, са моите мнения/коментари и изразени мисли относно темата на която съм писала.
Относно коментарите, не си ги прося, а просто казвам, че ако някой желае да коментира, е свободен да го направи без проблем.
И не на последно място, извинявам се за правописните, граматически и синтактични грешки.
Надявам се силно, с ваша помощ да се развие блога и да стане силен и приятен за разглеждане и коментиране.
Благодаря ви за вниманието и че отделихте от времето си да го прочетете. Обичам ви!


P.S. За да видиш личното ми творчество, от поезия и разкази, натисни тук.







събота, 14 февруари 2015 г.

Отмъщението на мъката

Едно момиченце се разхождаше навън.То беше много тъжно и от очите му се лееха едри капки сълзи,като дъжд.
Луташе се по улиците само и тъжно.
Веднъж, докато се луташе, го спря едно момче. То беше по-различно от останалите момчета - носеше,както момичето тежък товар на раменете си.
-Какво си ти? -попита момчето момичето.
-Моето име е мъка - отговори му и го погледна. - Бродя по света и където е нужно, дарявам тъга и сълзи. Дарявам и с поводи, там където е нужно да се почетат. А ти? - попита го момичето.
- Името ми е Разум - отговори й - аз обикалям също като теб света и на едни давам разум, колкото е нужно за да живеят добре, на други обаче, за да не се мъчат взимам част от разума им. - усмихнал се загадъчно.
- Добре тогава да бродим заедно по света - предложило му момичето - Заедно може би преценката ни ще бъде по-добре къде какво да даваме и вземаме.
- Разбира се - съгласило се момчето и тръгнали заедно.
И така работата им се улеснила. Заедно започнали да се справят по-добре. Като на повечето места момчето давало разум, а момичето отнемало тъгата и сълзите на хората.
Всичко вървяло добре, докато не срещнали едно друго момиче - Любовтта.
Попитали я:
- Ти навярно си Любов, толкова красива, усмихната и магнетична.
- Да, казало момичето - аз се казвам Любов и съм тук, пратена от моята майка, Времето, да бъда вечна и да дарявам само хората,които заслужават с истинска любов.
- Добре, ти говориш само че даряваш и си истинска и вечна, но не взимаш ли нещо,когато е нужно от хората - попитало момчето.
- Любовта, която е истинска, не взима нищо,само дарява и дава,дава,дава...докато се свърши.. Нямам право да взимам любовта между двама души, особено ако е истинска! - казала му тя.
- Красиво! - отговори Мъката, другото момиче и в този миг завидя на Любовта - Да вървим! - каза то на момчето.
Вместо това обаче момчето се обърнало и казало:
- Искам да остана с Любов. Възхитен съм от нея! - Мъка се обърнала и си тръгнала още по-тъжна,но дълбоко в душата си, жестоко ревнувала.
Решила да си отмъсти.


***

И така, Мъката намерила начин да си отмъсти. Започнала да раздава мъка, повече от колкото трябвало и скоро целия свят бил тъжен и се леели сълзи.
Разъмът и любовта започнали да поправят това, като давали много любов и много разум на хората, за да преценят изборите в живота си, но тогава станало точно обратното.
В хората се отприщили различни желания, различни виждания и избори, и така се появил нашият свят. В крайна сметка за да не бъде всичко толкова брутално в света, се
намесило Времето, майка на всички човешки,чувства,емоции и желания, и с един замах на крилете си тя им подарила нови чувства - състрадание, съпричастност, разбиране, насищане, дори и безчувствие.
Така, сред хората заживели всички чувства - добри и лоши,както и изборът на кои от тях да се поддаде човек.
Тези от нас, най-чувствителните, най-съпричастните и състрадателните хора, в тях можете да видите най-красивите чувства. Заедно с тях обаче не забравяйте че се крие и отмъстената мъка, която е склонна да се появи на яве при най-малкия проблем.

КРАЙ.

1 коментар:

  1. wow алекс отново си се постарала наистина е уникално истинско .......sensho

    ОтговорИзтриване