Отново! Отново, отново и отново! Няколко пъти. За да се светнете!? Няма ли поне едно благодаря бе, девойки! Тва показва че едва ли стигате до момента да четете пожелането, което се постарах да напиша за вас. Yep! Благодаря! Едно Голямо БЛАГОДАРЯ! Ще го запомня.
Сигурно се питате защо ли съм в такова дебилно настроение. Оff..my fucking god!! И аз се питам същото. Да разсъждаваме... Не можах да спя снощи, оня ден, и по оня ден... Сигурно няма да мога да спя и утре и други ден и по други ден! Е кво!? Майната му...обаче въпреки всичко тва не знам от къде ме хвана музата да пиша?!
И за какво да пиша.... точно за това ?!-Настроенията на човек.
Всеки ден се чувстваме различно! Веднъж сме тъжни, унили и си търсим слушател, да му излеем мъката си. Друг път ни е тъпо, дори някакво по-скоро апатично, нямаме желание за нищо - търсим нашето кътче от света, да се скрием там някъде и да чакаме, изливайки си на нещо всичко вътре в нас, да ни мине. Yes...да ни мине. А всъшност минава ли ни? Или просто притъпяваме болката от празнината!?
Други дни ни е едно такова дразнещо всичко ни дразни, гледаме да се заядем с най-добрия/добрата си приятел/ка, да му развалим настроението, за да изпитаме наслада че сме преебали деня на някой друг и няма само ние да сме преебани. Сигурна съм че една голяяма част от вас са си го мислели. Не може да ме убедите в обратното.
Някой път сме просто безразлични, оставяме се на вълните и правим това което не бихме направили... Докато се свестим.
Други дни изглеждаме по жинерадостни, вече може да се каже че се чувстваме добре, изгонили сме демоните от себе си и сме почти себе си. Малките неща могат да ни зарадват мъничко... интересуваме се от околните, себе си е на заден план, общо взето сме с нагласата да се държим прилично.
И да има дни в които се чувстваме радостни и засмени, примерно случи ни се нещо готино и ние се хвалим на останалите, заразяваме ги с добро настроение, усмихваме се кефим се,позитивизъма около нас е силен...в изобилие... тогава около нас се появяват много хора акцептори, готови да почерпят от щастието ни...
И друг вид настороение е еуфорията...за жалост аз я изпитвам мн мн рядко и трябва найстина да имам страшно голям повод за да изпадна в това състояние.
Сякаш си на розови облаци, няма значение нищо друго, всичко е окей, и лошите неща са някъде заключени, дълбоко в ума ни, където и ние самите нямаме контрол.
Палитрата на чувствата е голяма...уникална. Трябва да се радваме че можем да чувстваме толкова неща, да обичаме повече себе си, за да ни обичат и уважават останалите!!!
Idk...мисля че се чувствам по-добре вече.:3
Невероятно е просто Алекс.. без думи..
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ти олекна. Удивително е, и е много вярно! ;3
ОтговорИзтриванеСтрахотно е забелязвал съм че като ми е криво искам на всички да им е така :) оо и защо розови облаци а при момчетата тогава трябва да са синички :) давай все така алекс
ОтговорИзтриване