А какво задоволен достатъчно, за да не е тъжен?
Защо човек е тъжен? А депресиран? Разликата между тъга и депресия е?
Всеки човек има нужда да е щастлив. И обичан. Истински. Без измами и лъжи.
Без хора, които да го нараняват. Иска просто да знае, че човека до него го обича. Когато нещата не станат обаче, защото го има и този вариянт - да не се получат, то по-добре е вместо да се чувства единия от двамата нещастен през повечето време, да се разделят, за доброто и на двамата.
Това не означава, че няма да е трудна раздялата, да ти бъде мъчно и безброй пъти да се чувстваш зле, докато го обмисляш или докато си спомняш хубавите моменти. Може дори да се засмееш през сълзи. Както и да е, отклоних се от основната тема. Нека да отговоря на тези въпроси с точка за размисъл.
По първия въпрос... най-първо човек трябва да има нормални условия за живот, първичните нужди като храна,вода, подслон, дрехи, хигена, поддръжка и всичко подобно,да са задоволени. След като не му липсва нищо, за да функционира нормално организма му, то той вече има нужда от вторичните си нужди, като социални контакти, разговори, приятелства, разбиране, загриженост от родителите/семейството и когато има всичко това то той може да се каже че през по-голямата част от времето си ще бъде щастлив. Да не забравяме и работата и училището, разбира се много е важно родителя или настойника или най-близкия човек до него да му обясни ,че училището е важна част от израстването му и трябва да ходи с желание на училище и да се учи. Също Трябва ясно да му се покаже с желание, че жиовта може да бъде и приятен и хубав, а не само озлобление, немотия и мизерстване. Това е основата, държиш ли се добре с някой, наистина и не се отказваш от него, то с времето ще го промениш към по-добро, независимо било то приятел/приятелка , гадже/мъж или дори член от семейството. Формулата е да вярваш в него, да не се отказваш от него и до край да го подкрепящ. Вярвата в някой е най-силното оръжие към успеха!
Относно въпрос две, отговора е страшно лесен...за да не е тъжен човек,просто трябва да има има 1 2ма верни приятели, с които да излизат честичко насам натам и да правят каквото им харесва.
Въпроса обаче на който ще отговоря с удоволствие е, защо човек е тъжен? Това може да се случи поради много причини... Може да се натъжи заради тъжни спомени и неща, които е изживял, може да се натъжи заради нещо или някой, което му е причинено. Може да се натъжи ако е много чувствителен и податлив на емоции...Важното е да не се поддаваме, защото после лесно измъкване няма. Трябва да различаваме моментната от хроничната тъга. Ако за момент тъгуваме, но после се съвземем усмихнем и ни е добре, няма нищо ненормално в това. Ненормално е да тъгуваме и да сме тъжни постоянно, на края свикваме да сме такива и ни костват много усилия, за да бъдем позитивно настроени и да изтрием тъгата от лицата си.
Депресията е нещо неприятно, тогава не само тъгуваме а и мислим за всичко негативно, позитивизъма в нас е напълно изпит, и ние дори за момент не си мислим за нещо хубаво, а само за лоши неща, така и ги привличаме към нас, да ни се случват по-често. Депресираните хора, по-често мислят за фатален изход от проблемите си, те са спряли да търсят решенията им, просто чакат да се случи неизбежното. Черногледи са и трудно би една проста шега би ги накарала да се усмихнат.
От депресията може да те измъкне само човек, преживял подобни на твойте неща и с опит равен или по-голям от твоя относно това.
Разликата между тъгата и депресията е че просто тъгата можеш да прогониш със интересен филм, с малко разговори, докато депресията си остава и след това,човек толкова се е заробил в нея, че дори сам не може да си помогне, за да я премахне.
Здравейте, ако гледате този блог, значи сте на точното място :) Приятно прекарване тук :)
online chat box
:) здравейте
Нека това да бъде мястото, където ще направя малък увод за блога ми. Това което наричам статии, са моите мнения/коментари и изразени мисли относно темата на която съм писала.
Относно коментарите, не си ги прося, а просто казвам, че ако някой желае да коментира, е свободен да го направи без проблем.
И не на последно място, извинявам се за правописните, граматически и синтактични грешки.
Надявам се силно, с ваша помощ да се развие блога и да стане силен и приятен за разглеждане и коментиране.
Благодаря ви за вниманието и че отделихте от времето си да го прочетете. Обичам ви!
P.S. За да видиш личното ми творчество, от поезия и разкази, натисни тук.
Относно коментарите, не си ги прося, а просто казвам, че ако някой желае да коментира, е свободен да го направи без проблем.
И не на последно място, извинявам се за правописните, граматически и синтактични грешки.
Надявам се силно, с ваша помощ да се развие блога и да стане силен и приятен за разглеждане и коментиране.
Благодаря ви за вниманието и че отделихте от времето си да го прочетете. Обичам ви!
P.S. За да видиш личното ми творчество, от поезия и разкази, натисни тук.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Здравей.. Публикацията ти е много хубава, наистина ми харесва. Даже си позволих да е прочета 2,3 пъти и ме накара да се замисля... Дори аз самия се вписах в нея (от части, даже голяма част от нещата съм ги преживял) но статията ти някакси ме накара да се замисля за моето минало, и да си дам сметка как ще продължа от тук натам ...много пъти съм наранявал човека който обичах от което той беше често тъжен, но лошото е че аз не го забелязах ... Малко се отклоних от темата, искам само да ти благодаря за хубавия пост и ,,, продължавай в същия дух! ;)
ОтговорИзтриванеЗдравей... Да,много често се случва да нараняваме хората, които обичаме и дори да не го забелязваме... Те продължават напред,правят всичко по силите си да ни простят, стараят се заради нас толкова много, а ние почти ги приемаме за даденост..... И на края те просто си отиват.
Изтриване