без пътници, вървящ назад.
Понякога си мисля че съм в самият ад,
сред толкова несполука, тъга и самотен знак,
че нещата ще се оправят.
Мечтите ми се давят
и потъват надолу,
мъча се да живея солу...
Ала и това не ми се удава,
но духа неще да се предава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар